ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата Стратегия е интегрална част от националния проект за реформиране на образователната система и за осигуряване на качествено образование в съответствие с европейските системи за контрол и управление на качеството. Тя се основава на:

  • Международния пакт за граждански и политически права.
  • Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация.
  • Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието.
  • Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
  • Декларацията за правата на лица, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства.
  • Закона за защита срещу дискриминацията.
  • Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
  • Световната програма на ЮНЕСКО и ООН “Образование за всички”.
  • Целите и задачите на “Десетилетието на ромското включване: 2005-2015 г.”.
  • Декларация на европейските министри на образованието по въпросите на интеркултурното образование в новия европейски контекст (Атинската декларация).
  • Лисабонската стратегия за развитие на ЕС, по-конкретно стратегическите цели и референтните нива в сферата на образованието.
  • Европейската рамка за ключови компетенции за учене през целия живот (18 декември 2006 г.).
  • Европейската платформа за включване на ромите и 10-те Общи подхода на политиката на приобщаването на ромите, приети на 8 юни 2009 г. от Съвета на ЕС.
  • Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г.
  • Общата европейска езикова рамка на Съвета на Европа.
  • Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България за периода 2009-2013 г.

В съответствие с раздел Образование на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, както и с приоритетите от Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г. и с Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България 2009-2013 г. Стратегията има за свои приоритети: 

пълноценна интеграция на ромските деца и ученици чрез десегрегация на  детските градини и училищата в обособените ромски квартали и създаване на условия за равен достъп до качествено образование извън тях; 

подпомагане на средищните училища за гарантиране на достъп до качествено образование в тях;

утвърждаване на интеркултурната перспектива като неотменна част на образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в процеса на модернизация на българската образователна система.

Системата на народната просвета е призвана да формира като базисна обществена ценност уважението към правата и свободите на всеки индивид и да не допуска дискриминация на никакво основание. Тя трябва да се ангажира със създаването на съвременни условия в българското училище за опознаване и разбирателство между различните етнически и верски групи, като систематично полага усилия за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията по етнически и верски признак.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ

Редица изследвания, проведени чрез представителни и сондажни социологически проучвания, наблюдения на специализирани граждански организации, както и експертни оценки на Министерството на образованието, младежта и науката сочат, че в българското образование се очертават редица общи за всички етнически малцинства и специфични за всяко от тях проблеми, затрудняващи качественото образование, равноправната интеграция и развиването на културната идентичност на децата и учениците.

1. ОБЩИ ПРОБЛЕМИ

1.1. Не са налице в необходимата степен нормативна база, както и финансови и материални ресурси.
1.2. Не достигат кадри, квалифицирани за работа в мултиетническа среда.
1.3. Липсва адекватен специализиран организационно-административен механизъм за иницииране, координиране и контролиране на ефективна образователна политика за равноправна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
1.4. Липсва система от индикатори за отчитане на резултатите от дейностите по осигуряване на условия за равен достъп до качествено образование.
1.5. Липсват необходимите условия за получаване на качествено образование в малки селски училища в общини със смесено по етническия си състав население.
1.6. Недостатъчно са представени в учебното съдържание историята и културата на етническите малцинства. Основополагащите елементи на културната идентичност най-често се свеждат до традиционния фолклор, без да се отчитат всички останали културни постижения на етническите малцинства, а още по-малко приносът им към общонационалната култура и развитието на обществото.
1.7. Липсва подходящ социално-психологически климат в обществото, гарантиращ образователните права на децата и учениците от етническите малцинства за равноправната им интеграция и развитието на културната им идентичност.
1.8. Недостатъчна мотивация на децата и родителите за изучаване на майчин език.
1.9. Липсват организационни условия за изучаване на майчин език в селищата, в които няма достатъчно деца за сборна група.
1.10. Липса на нормативна основа за ограмотяване на деца от уязвимите етнически малцинства чрез осигуряване на условия за по-безстресов преход от познатия им говорим майчин език към усвояване на непознатия за тях книжовен български език.
1.11. Липсват ефективни механизми за обхващане на всички деца в задължителна предучилищна подготовка.
 

2. СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ

Освен общите проблеми, отнасящи се до всички етнически малцинства, за децата и учениците от различните малцинства са налице и специфични проблеми, затрудняващи качественото образование и равноправната им интеграция.

2.1. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ РОМСКОТО МАЛЦИНСТВО

2.1.1. Изолация на ромски деца и ученици в детските градини и училищата в ромските квартали и в отделните групи и паралелки в смесените детски градини и училища.
2.1.2. Наличие на деца без увреждания в помощни училища.
2.1.3. Затруднена адаптация на деца от ромски произход в детската градина и началното училище.
2.1.4. Недостатъчно обхващане на ромските деца в групи по майчин език, както и незадоволително равнище на преподаването му.
2.1.5. Недостиг на квалифицирани учители, познаващи ромската култура.
2.1.6. Недостиг на квалифицирани учители, владеещи ромски език.
2.1.7. Липса на учебници и учебни помагала по ромски език
2.1.8. Липса на механизми за превенция на риска от отпадане.

2.2. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ТУРСКОТО МАЛЦИНСТВО

2.2.1. Недостиг на квалифицирани учители, владеещи турски език, в общините с турско население.
2.2.2. Недостиг на осъвременени учебници и учебни помагала по майчин турски език.
2.2.3. Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език.
2.2.4. Недостатъчен обхват на децата в обучението по майчин турски език и незадоволително качество на преподаването му.
2.2.5. Етноцентризъм в учебното съдържание и преподаване, формиращо негативно отношение към турската общност.
2.2.6. Затруднена адаптация на децата от турски произход в детската градина и началното училище.

2.3. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ АРМЕНСКОТО И ЕВРЕЙСКОТО МАЛЦИНСТВА

2.3.1. Недостатъчен обхват на децата в обучението по иврит извън столицата.
2.3.2. Недостатъчен обхват на децата в обучението по майчин арменски език и не винаги задоволително качество на преподаването му.
2.3.3. Недостиг на учебници и учебни помагала по майчин арменски език и по иврит.

2.4. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ДРУГИ ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА

2.4.1. Липса на утвърдени учебни програми, учебници и учебни помагала.
2.4.2. Недостиг на квалифицирани учителски кадри.

ЦЕННОСТИ И РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ НА СТРАТЕГИЯТА

  1. Ценностите и принципите на демократичното общество и по-специално принципът за равенството и недискриминацията, както и международните стандарти в областта на правата на човека, закрилата на децата и защитата на малцинствата, са в основата на настоящата стратегия и на всички произтичащи от нея образователни политики и практически програми.
  2. Образователната интеграция е процес, в който участват децата от етническите малцинства и от мнозинството и който ангажира цялата училищна общност за осъществяването му.
  3. Процесът на образователна интеграция се реализира при осигуряване на баланс между приобщаването на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система и в обществото – от една страна и съхраняването и развитието на тяхната специфична културна идентичност – от друга. Съхраняването и развиването на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства не ги обособява, а е предпоставка за качественото им образование и за равноправната им интеграция в училищния живот и в обществото.
  4. Предпоставка за успешна образователна интеграция при сформирането на групите в детските градини и на паралелките в училищата е условието етническият състав на децата и учениците в тях да отразява пропорционално етнокултурните характеристики на населението в съответното селище.
  5. Утвърждаването в училище на атмосфера за междукултурно опознаване, сътрудничество и сближаване и за повишаване на междукултурната диалогичност в мултиетничната образователна среда е неизменна част от интеграционната политика .
  6. Подобряването на социално-психологическия климат в извънучилищната среда по отношение образованието на децата и учениците от етническите малцинства е катализатор за активизиране на процеса на интеграция чрез образование.
  7. Активността на самите малцинствени общности – родители, специалисти, ученици, младежи, общественици, е от ключово значение за ценностното осмисляне и за осъществяването на интеграционния процес.
  8. Децата и учениците от уязвимите етнически общности се нуждаят от допълнителна подкрепа за изравняване на стартовите им позиции при постъпване в образователната система. Предприемането с такава цел на временни подкрепящи мерки съответства на международните стандарти в областта на правата на човека и защитата на малцинствата и не представлява дискриминация спрямо другите.
  9. Качеството на образованието като измерима величина, характеризираща всички ключови аспекти на образователната система трябва да се пречупи и през призмата на потребностите

ОБЩИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ НА РАБОТА

Министерството на образованието, младежта и науката си поставя следните общи стратегически цели, отнасящи се до образованието и интеграцията на децата и учениците от етническите  малцинства:Стратегическа цел 1:  Утвърждаване в нормативните документи и в образователната практика на правото на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства и ефективната им интеграция.

Стратегическа цел 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства и превръщане на етнокултурното многообразие в източник на взаимно опознаване, уважение и сътрудничество в обща образователна среда.

Стратегическа цел 3:  Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и учениците от етническите малцинства и формиране на подходящ социално-психологически климат, който да благоприятства реализацията на настоящата стратегия.

Тези общи стратегически цели ще се реализират чрез работа по-специално в следните направления:

Направление 1: Осигуряване на правни гаранции за реализация на Стратегията чрез промени в нормативната уредба и практическа реализация на процеса на десегрегация.

Направление 2: Повишаване ефективността на управленските структури на образователната система чрез създаване на адекватен организационно-администрати-вен механизъм, осигуряващ хоризонтална и вертикална координация в действията между тях.

Направление 3: Осигуряване на необходимите условия и ресурси за реализиране процеса на интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и за развиване на културната им идентичност, включително чрез промени в учебните програми и  учебното съдържание.

Направление 4: Осигуряване на ресурси за доразвиване на мрежата от средищни училища със съвременно оборудване в общините с малки и разпръснати населени места и гарантиране на качествено образование в тях.

Направление 5: Осигуряване на необходимите педагогически и административни кадри за реализиране на програми по интеркултурно образование, човешки права, принципи и ценности на гражданското общество, история и култура на етническите малцинства.

Направление 6: Осигуряване на ефективни финансови механизми за реализация на целите на настоящата стратегия.

Направление 7: Включване на училищните настоятелства и граждански организации  при разработването, провеждането, контрола и оценката на образователно-интеграционните политики.

Направление 8: Включване на децата и учениците от етническите малцинства в извънкласни и извънучилищни форми на обучение.

Направление 9: Обхващане на децата и учениците от етническите малцинства, намиращи се в неравностойно положение, в полуинтернатни форми на обучение.

Направление 10: Осигуряване на разнообразни форми на интеркултурно образование чрез общото учебно съдържание в СИП, ЗИП, извънкласни дейности и др.

Направление 11: Осигуряване на разнообразни форми на обучение, насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства.

Направление 12: Подготовка във висшите училища, квалификация и преквалификация на учителски кадри за работа в  мултиетнична среда.

СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

1. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ РОМСКОТО МАЛЦИНСТВО

1.1. Пълноценна интеграция на ромските деца в етнически смесени групи в детски градини и на учениците от ромски произход в класове със смесен етнически състав в интегриращите (приемните) училища извън ромските квартали.
1.2. Подобряване на материално-техническата база на интегриращите (приемните) детски градини и училища и подобряване качеството на обучение в тях.
1.3. Осигуряване на разнообразни форми на обучение, насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на ромските деца.
1.4. Подготовка във висшите училища, квалификация и преквалификация на учителски кадри за работа в мултиетнична среда.
1.5. Пълно премахване на практиката деца без увреждания да учат в помощни училища.
1.6. Противодействие срещу проявите на дискриминация в детските градини и в училищата.
1.7. Създаване на условия за качествено изучаване на майчин ромски език.
1.8. Осигуряване на учители за преподаване на ромски език.
1.9. Утвърждаване на длъжността “помощник на учителя/образователен медиатор” в подготвителна група, подготвителен клас и в по-горните класове на училище.
1.10. Специализирана работа за мотивация на учениците от ромски произход в гимназиалната степен за продължаване на образованието във висшите училища.

2. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ТУРСКОТО МАЛЦИНСТВО

2.1. Подобряване на нормативната база и образователните условия за качествено изучаване на майчин турски език.
2.2. Квалификация и преквалификация на учители по турски език и подготовка по методика на обучението по майчин турски език във висшите училища.
2.3. Подготовка и издаване на осъвременени учебници и учебни помагала по турски език.
2.4. Създаване на необходимата нормативна база и образователни условия за преодоляване на негативните стереотипи и враждебната реч.

3. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ АРМЕНСКОТО И ОТ ЕВРЕЙСКОТО МАЛЦИНСТВА

3.1. Подобряване на нормативната база и образователните условия за качествено изучаване на майчин арменски език и иврит.
3.2. Осигуряване на квалификация и преквалификация на учители по арменски език и иврит.
3.3. Осигуряване на необходимите учебници по арменски език и иврит.
3.4. В сътрудничество със сдруженията с нестопанска цел оказване на подкрепа за извънучилищни форми за изучаване на арменски език и иврит.
3.5. Осигуряване на разнообразни форми на интеркултурно образование чрез общото учебно съдържание в СИП, ЗИП, извънкласни дейности и др.

4. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ДРУГИ ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА

4.1. Подготовка на учебни програми, учебници и учебни помагала;
4.2. Подготовка и квалификация на учители по майчин език.

ПЕРИОД НА ДЕЙСТВИЕ НА СТРАТЕГИЯТА

Срокът за изпълнение на целите на  Стратегията се определя до  2015 година. Периодът на нейното действие е съобразен и с “Десетилетието на ромското включване: 2005-2015 година” и “Световната програма на ЮНЕСКО и ООН “Образование за всички”.Поради неотложния характер на приоритетите на Стратегията:

пълноценна интеграция на ромските деца и ученици чрез десегрегация на  детските градини и училищата в обособените ромски квартали и създаване на условия за равен достъп до качествено образование извън тях;

– оптимизация на училищната мрежа в общините с малки и разпръснати населени места, включително чрез подпомагане на средищните училища за гарантиране на качествено образование в тях;

утвърждаване на интеркултурната перспектива като неотменна част от процеса на модернизация на българската образователна система и на образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства,

към изпълнение на поставените по тях цели се пристъпва незабавно.

Планът за действие за изпълнение на настоящата Стратегия обхваща времето от 2010 до 2015 година. В него се посочват конкретните дейности за изпълнението на всяка стратегическа цел, сроковете, отговорните институции и необходимите средства. Определят се и индикаторите за оценка на изпълнението на целите. При необходимост, след изтичането на този срок, се удължава времето за осъществяване на неизпълнените ангажименти. Изпълнението му се оценява и актуализира всяка година.

Актуализирана стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.doc (94 KB)